Мили приятели, току - що направих първата си крачка в блога. Леко неуверена, опознаваща почвата върху която стъпва. Надявам се с времето тя да става все по-уверена, без да опипва какво има под нея, лека и грациозна.
От известно време чета постингите, които се качват на това място и в мен винаги е напирало следното терзание- какво правят хората, към чиито блогове няма никакъв интерес. Например, не ги ли притеснява, че хората нямат интерес към информацията която споделят. Че постингите им не им се получват. Че малкото обратна информация, която получават е основно критика.
Какво стимулира тези хора да продължават да пишат, при положение че след няколко месеца присъствие тука се вижда дали това им се отдава или не?
Вие сте. Ако имате какво да споделите по темата ще се радвам да прочета различни гледни точки.

Мисля,че писането тук е първо процес, обърнат към самия пишещ .А популярността на даден блог е нещо много относително.
Пожелавам Вашият блог да бъде четен!

дано наистина да си нов тук :) Пожелавам успех и спокойно писане

че много хубави блогове остават малко четени! Да намериш един блог втори път си е хазарт 1:100 000.
Когато човек чувства необходимост да пише, нека си пише! Кому пречи?
Един ден той ще намери читатели точно за това , което пише!
Оценката за това , кое е хубаво и кое не! кое е интересно и кое не е субективна! Ние сме субекти! Аз едвам открих едно мило момиче , пишещо от Украйна , учи български! Ами сега ще направя всичко възможно да не я загубя!
Колко блогове са в Вселената и кой знае кога пак ще ги срещна! И не е само защото не искам , но не ги намирам!
Това е все едно да гледаш небето и да са ти достатъчно 100 звезди! И да не искаш да се появяват повече!
Ами небето си е хубаво с безброй звезди! И тази , която на теб не ти се вижда ярка , то за друг може да е Слънцето!
Приятен ден ти желая!

Споделям написаното от benra - лично аз поствам доста рядко и то по теми, засягащи предимно лично мен. Нормално е при това положение блогът ми да не е особено популярен.
Затова пък редовно участвам в дискусии, подети от други блогери. Честно казано именно това участие и нежеланието да се крия зад анонимността ме накараха да си създам профил. Така че - нищо страшно, ако не те четат много. Не сме всички нарциси, я :)

Не, не. Може би не се изразих съвсем правилно. Нямам предвид хората, чиито блогове не се четат, защото например са строго профилирани в дадена област или предоставят информация, която не би била интересна за широката аудитория. Нормално е , ако си ядрен физик и пишеш затова да нямаш кой знае колко много посещения. Говоря по-скоро за тези постинги, които представляват преписана информаця от други медии, еднотипните постинги, които ако не погледнеш датата имаш чувството че си чел същото нещо и оня ден и т.н.

Нека всеки да си пише каквото си иска!
Ние си избираме и си четем любимите!
Всеки има право на място под слънцето!

Аз мисля дори да напиша благодарствен постинг, че интереса към моя блог намаля.
Много ме подтиска вниманието.
Била съм все на първа - отвратително е.

Мдааа, тежка е тиарата явно :)
Когато човек е първи, винаги изискванията към него са големи. Трябва да оправдаваш доверието в теб.

ок, но все пак има и по-важни неща от оправдаване доверието на непознати към теб, нали?
Пък и така не ти остава време да четеш и коментираш неща, за да научаваш повече за повече и да се развиваш.

някои от постингите ти ще се четат много, други не, ти си пиши и не го мисли :), според мен няма такъв който да не е прочетен от никой...

Е то наистина, ако чак пък никой не го прочете, ще е голяма тъпотия. :)
На мен лично би ми действало много демотивиращо, ако хората нямат никакъв интерес към това което поствам тук.
Но ми се струва, че всичко което дискутираме тук до този момент не ми дава отговор на въпроса- хората които списват блогове от месеци, които не се четат, това не ги ли демотивира?
Ето това беше лайтмотива на този пост.

Още обмислям въпроса.
Честно казано, когато си направих блога, ме водеше единствено мотивът да събера на едно леснодостъпно място неща, които ми се иска да са ми под ръка. Мои неща. Дори категорията "Лични дневници" леко ме смущаваше заради възможността разни непознати да надничат в "личните" ми записки. После обаче се появиха разни хора, които твърдяха, че това, което публикувам в блога си, им харесва. Реших, че е забавно и гъделичкащо за самочувствието.
Иначе казано, радвам се на задоволителна посещаемост по моите си критерии. Но в общи линии си мисля, че и по-слаб интерес да има, в края на краищата аз правя блога си преди всичко за себе си. Може би и със слабопосещаваните блогове е така. :о)))